Хехе,май доста отдавна не съм писала.Време е за нов пост.Еми то покрай студентството няма как.Сега съм си в Русе и уча за изпитите.Първият е другата седмица...лелеее малее ужас...математика,ама ще се справя,защотоо...ами защото си уча и защото предполагам ще ми стискате палци. :) То и в момента съм залегнала над задачките,ама си викам защо да не постна нещичко любимо,тъй като все пак имам време и желание да го споделя с вас.Та много ми харесва текста на тази песен и особено много куплета за хазайката. :) А има ли ги такива хазайки,ще попитате???Може би,не знам.Но зная,че имах късмета да имам страхотни хазаи,макар и за около месец.Отивам аз една такава изплашена от предстоящия ми нов,различен и в друг град живот,а и живях сама в стаята.Но за сметка на това леля Нонка и чичо Борис ми бяха като мои баба и дядо,а и те си ме имаха за тяхна внучка сякаш.Качвах се в тяхната стая някой път,вечеряхме заедно,помагах понякога на леля Нонка,тъй като още я болеще счупената ръка.И така около месец.Преместих се на общежитие.Помня колко им беще мъчно като разбраха,че ще се местя,но се зарадваха като има обещах,че ще ги навестявам като имам време.Един ден реших да ги посетя,но пристигайки пред вратата на къщата,видях некролог на дядото.Стана ми мноооого тъжно.Постоях малко отпред,за да се посвестя.Един съсед дойде да нагледа празната и тъмна къща и ми разказа какво се случило.Като са се връщали от Плевен със сина и дъщеря си,са катастрофирали.Съдбата на чичо Борис научихта преди малко,а леля Нонка беше в болница в доста лошо състояние.Цяла вечер ми беше тъжно,защото не е справедливо това да се случва на такива дообри хора,нооо...Живот.Ще помня дядото с добро,а бабата ще посетя при първа възможност.
      Нямах намерение да разказвам тази част от живота си,но просто направих асоциация с тази хазайка и моята.А сега се насладете на песента и хубав ден! :) Тангра-Богатство
За мен отдавна хората говорят,
че вечно съм без пукната пара,
но аз със всеки съм готов да споря
дали това е най-важно на света

Живея на последния етаж
в една мансарда, точно под звездите
прозорецът е моята врата
и аз вървя към тях и ги разпитвам

Дали след време тука под звездите
прозорецът ще има светлина
дали тогава пак ще слушат "Бийтълс"
и вечните поети ще четат

Дали хазяйката ще идва рано
с виенска кифла, с каничка кафе
и вместо да попита тя за наема
ще се усмихне - спахте ли добре

И пак ли ще звучи невероятно
за някой , ако някой пак твърди,
че има най-голямото богатство
един прозорец и безброй звезди.

Да, посети я!Трябва да умеем да се отблагодаряваме - на доброто с добро.
Успех на изпитите!

С радост мога да кажа,че първият е взет успешно!Остават още 2. :)))