Всеки ден пътуваме към себе си даже всеки миг! Губим се и пак се намираме :) в това е щастието. Между 29 май и 04.06.2018 се позагубих в един чуден град...във Франция, който е толкоова близко до Германия. Градът на щъркелите, градът в Елзас :) Някой камък елмаз ми помогна... А дали?

Пътуваме си ние от Русе до Сърбия (Белград е уау макар и само транзит), после Хърватия (тхеййй как ми се ходи на тия Плитвички езера, в Загреб и къде ли не), после чудбата, приказна Словения - вече сме в Шенген ууу йе. И капнали стигаме да нанкаме в любовната Верона. А кои сме ние?

Ние сме русенските студенти по Европеистика и публична администрация!!!!!!! Европеистика и глобалистика и т.н. Абе сериозни хора - сериозно учат, сериозно разпускат. Мда и сериозно се изгубват... И намират...ако желаят  е явно съм искала всичко това!

Минаваме и Швейцария (хей-брей, тиролец ли си ти, я ми кажи, щото аз да), Германия (с мен ще спориш ти, я сядай и твори) и стигаме Франция ( оляля Жанет) по проливен дъжд.

Всъщност поводът да сме там е по случай младежкото събитие EYE2018, което се провежда на всеки 2 години.

Е аз като турист по първа диплома ;) добре де, икономист, ама турист по душа, повече се радвам на пътуването, не толкова на изучаването и изказването на мнения в самия Европейски Парламент. Да, присъствах, но не на всички събития, които бях заявила, че искам да посетя.

Исках да ида да уъркшоп по ментално здраве. Но не отидох и по-добре. Бърнаут, депресия, натрапливи мисли и паник атаки - е слава Богу Бог е в нас минах ги! И без уършопа. Даже от Русе тръгнах с огромна паника. Мда, а 2013 6 месеца в Германия смелото момиче се справи дооооста добре. Тогава?!? Тогава изключи мисълта и тогава всичко става с лекота!